Солунските братя създават славянската азбука и с този акт дават възможност на славянството да се приобщи към голямото семейство на християнската цивилизация. Те откриват за света славяните и като им дават писменост всъщност им дават оръжие за национално самоопределяне и достойнство. Разрушена е една средновековна догма-триезичната,а това вече е един революционен акт.

В зората на IX век-няколко века преди Ренесанса да възроди Европа-Солунските братя изповядват една дълбокохуманна и ренесансова идея. Идеята, че всеки народ има право на писменост и литература на роден език. И не само я изповядват, но и убедително я защитават, демонстратирайки блестяща култура и подготовка.

Но какво щеше да стане с делото на Кирил и Методий, ако техните ученици не бяха намерили радушния прием в България; каква щеше да бъде съдбата на буквите, ако българския владетел княз Борис I и по-късно цар Симеон не бяха създали условия за тяхното съхраняване и опазване. Ето защо България с гордост отбелязва денят на Солунските братя като свой офицялен празник. Остава ни само да си задаваме горчивия въпрос :„Къде щяхме да сме сега, ако не беше така протекъл историческия ни живот?” и да съжаляваме за жестоката си историческа съдба.

Но надеждата остава, защото няма друг народ който чества своята писменост и своята култура. Защото именно писмеността, езика, книжовността са ни съхранили като народ през дългия и мъчителен път на нашето развитие.

Писмеността е и нашия принос в европейската култура както поетично възкликва Вазoв:

„...че и ний сме дали нещо

на света

И на вси словене книги да

четат”.