Това стихотворение крие благодарност

И е пропито с любов голяма,

Защото често стигаме до краиност

Ний - учениците - бъдещата смяна.

Успели ли сме, да се отплатим на

Тези,

Които непрекъснато ни поучават

Защо се сърдим като ни наричат глезли

И се обиждаме когато не ни вярват.

А да си учител не е лесно!

Да се бориш с какви ли не характери

И да решиш кое е най-уместно,

Да ги направиш откриватели.

Сами в живота да откриваме

И грешките, и положителните качества,

Дори на трудности да се обричаме,

Но да създаваме приятелства.

А скоро ние ще се разделим

С уроци, чинове, учебници,

По своя път ще си вървим -

Ще разберем, че сме били безделници.

Тогава ще поискаме да сме ученици

И ще плачем тихичко без глас,

На вас ние сме длъжници

И това разбрал го е всекиго от нас.

Но, моля Ви - не се сърдете!

И нека да не се виним.

А моя глас да се слее с гласовете

И да Ви кажем: "УЧИТЕЛИ, БЛАГОДАРИМ"!

Изабела Генова  - випуск '86