header17.jpg
Начало arrow История arrow За Чапай
За Чапай PDF Печат Е-мейл
Оценка: / 22
Най-слабНай-добър 

Роден на 8 август 1920г. в с. Дъбравите – Пазарджишко, малкия Сандо, както го наричат близките, расте буйно, весело и ученолубиво момче. Той е най-голямото от петте деца на Иван и Гроздена Пипонкови. Заваршил начално образование в родното си село, Александър продължава обучението си в гара Белово. Скоро е принуден да напусне училище за да помага в изхранването на семейството.

chapai1Трудовата биография на едва четиринадесетгодишноното момче започва през 1934 година. Фабриките „Сампа” и „Родопи” в Гара Белово, предприятията в Кричим, Пещера и Девин трасират пътя на юношата. Навсякъде ще го запомнят с неговата устремност, находчивост, с неговия младежки плам. 

Закърмен с революционните традиции на дедите от Април 1876г. и на бащите от Септември 1923 година, той се включва във водовъртежа на революционните борби.

 През 1925г. в Гара Белово е приет за член на ПМС. Александър Пипонков става инициатор за създаване на ремсова организация и за основаване на читалище в родното си село. Чрез самодейните състави, в които взема активно участие, той успява да сплоти прогресивната младеж. Начело е и на организираната акция в селото против създаване на младежка организация „Бранник”.

chapai2По време на Соболевата акция се изявява като пламенен организатор и смел защитник на дружбата между българския и съветския народ. В артилерийския дивизион в Асеновград, където отбива военната си служба, създава нелегална ремсова организация и е избран за неин секретар. След уволняването си Александър Пипонков отново е в челните редици на борбата. Дейността му не остава незабелязана от полицията. Неколкократно е арестуван и на 6 април 1943 година преминава в нелегалност излиза и неговият брат Иван Пипонков. Като партизанин в чета „Кочо Честименски” от отряд „Ангел Кънчев” Александър приема името „Чапай”, а брат му „Теренти”.

 

chapai5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

През април 1944г. Чапай е избран за командир на четата, заради изключителната си смелост, добрата военна подготовка и високите си морални и политически качества. В неравния бой на „Еледжик” на 15 февруари 1944г. загива брат му Иван Пипонков-Теренти. Въпреки тежката загуба Чапай намира сили и успява да спаси оцелелите партизани, сред които командира на зоната Методи Шатаров и политкомисаря Стоян Попов.

chapai6Като партизанин Александър Пипонков е сред онези дейци, които са винаги в първите редици на класовата схватка с врага. Затова е и сред най-обичаните партизански командири. Заедно с четата си участва в установяването на народнодемократичната власт в Беловския район, а по-късно и в Отечествената война в състава на 27 пехотен чепински полк. Загива на 10 октомври 1944 г. при атаката на силно укрепения бръх „Петралица” в Югославия. Живот, посветвн на народа, на неговото светло бъдеще. Името на Александър Пипонков-Чапай остава завинаги в народната памет, завинаги в Пантеона на безсмъртието.

chapai4 

 

 
Следваща >