Отново е месец май и въздуха се изпълва с аромата на люляци и зелени треви.Отново ранните утрини се огласят от смеховете на абитуриентите. Млади и красиви те се прибират от своя първи бал.

Този месец е особено вълнуващ за мен.Завършва моя първи випуск. Момчетата и момичетата , които познавам се превърнаха в младежи  и девойки. Изминалите четири години изтекоха като пясък и сякаш едва вчера аз стоях в класната стая и посрещах плахите деветокласници. И тръгнаха  дните, месеците и годините. Посрещахме добри и лоши моменти. Радвах се и плаках с тях, ядосваха ме пропуските и неизвинените отсъствия. Едно ежедневие, което имат всички класни ръководители. Колкото повече ги опознавах, толкова повече се привързвах към тях.

И сега ще се съберем за последен път в този най – вълнуващ и най – български ден. Красиви и развълнувани моите абитуриенти ще се разделят с училището и своите учители. Радвам се за тях , но ми е и малко тъжно. Като при всяка раздяла. Но  нали във всеки край кълни едно начало. Началото на техния самостоятелен живот. От сърце им желая чисто и ведро небе и нищо да не прекъсва полета им напред и нагоре.

И.Добринова

Кл. ръководител на 12 клас