Четири години не са малко време за да се забравят всички онези моменти в училище, които са пораждали в мен щастие, радост и чувство на топлина. За четири години най – близките хора за мен ,след семейството, бяха учителите и съучениците ми .

Винаги ще помня класната стая, която ме събра с тях – моите приятели. Там прекарвах повече от времето си и ми беше интересно да наблюдавам работата на учителите. В съзнанието ми освен спомените ще нахлува и носталгия, която много често ще ме връща към ученическите години, към всички лудории, които правехме заедно.

Колкото и да не ми се иска моментът на раздяла ще настъпи скоро,но искрено се надявам в съзнаниетео и душите на всички да останат само изживените прекрасни мигове в училището,  защото те са незабравими.

Цветелина Блажева – 12а клас

Празникът на българската духовност винаги ме изпълва с чувство на гордост. Този ден е тържество на духа и българщината. Празник на младостта и възраждащия се живот.

За 12 а клас мога да раазказвам дълго. Четири години са и много и малко време. Останаха много неизреченио неща.

С учениците се разделям с чувство на тъга . И това е обяснимо.

От сърце им желая успех във всяко тяхно начинание, добра реализация и много късмет.

                                                                                  И.Добринова

                                                                                  Кл.ръководител на 12а клас