Вървя по улицата тиха-
обгърната от мрака на нощта
и полъх на надежда пак  долита
и вредом носи се тъга.

След мен остават тихи стъпки,
и чезнат някъде в нощта,
вървя напред,не се обрещам-
вървя към моята мечта!

Една звезда изгрява и разпалва,
пак буен огън в моята душа
една мечта в сърцето ми живее-
изчезва мрачната тъга!

 

Диана Стойнова-VIIа клас