Християнството ги учи да обичат хората , природата и бога, това ги прави по-добри.Без да противоречи на личностното им развитие, то провокира у тях доброто, а това създава нов, вътрешно преобразен човек, при който естествените пориви на чистата детска натура към красота и добро се превръщат в целенасочен стремеж.

Спазването на народните традиции е съхранило българския дух през вековете. Християнските празници носят радост на всички хора, а за учениците те са тайнство, в което има и хубост и топлина и сила необяснима. Учениците откриват къде се крие тя , а на празниците всички чувстваме живата тръпка, радост от нещо свидно дошло от далече.

И много правилно е казал народа ни:

“Дървото се вие, дорде е младо.” Млади са и нашите  тополчици  - децата! Поливаме ги с много обич, с много вяра и надежда. Но може ли да расте дървото без корени? Орисваме им светло бъдеще, но има ли бъдеще без минало, без безценния товар на миналото?

Нека да дадем на нанашите деца да пият вода, това е добро, но още по-добро е да им посочим извора – да се напият сами до насита!

В. Бакалова

Ръководител на СИП “Религия”