На празник като днешния дължим дълбок поклон и преклонение към тези преди нас и доверие към учителя на новия век.На съвременния учител се възлага да пази духовността на българската нация.

    В този ден винаги се връщам към детството си, в ученическите години,когато запявахме химна:”Върви,народе възродени,към светла бъднина върви...”всяка сутрин един месец преди празника.Нямаше ученик,който да не владее текста и музиката на песента.Детското ни съзнание почиваше и съхраняваше словата на учителите за голямото дело на първоучителите.

    Каква празничност,каква тържественост се създаваше в дните преди празника.Заедно с учителите беряхме нацъфтели пролетни цветя по горските поляни,за да обкичим училището ни,за да оплетем най-красивия венец за нашата класна стая.Тази красива българска традиция се съхрани и продължи и до днес.

    В този ден сякаш самият въздух е пропит с родолюбие и с думи на благодарност,които са искрени,неподправени и чисти,защото идват от дълбините на времето и носят светлите пориви за знание,напредък и прогрес.И днес сърцето ми се изпълва с чувство на гордост и признателност към моите учители,а в същото време изпитвам удовлетворение,че съм избрала този път и съм допринесла поне нещо малко ценно за моите бивши и настоящи ученици-любов преклонение и благоговение пред родния език.

    Днес 24 май е празник,който е жизнено необходим,защото издига националния ни дух,честта и достойнството на всеки българин.Този празник е тържество на духа,просветата и културата,тържество на родната реч,незасегната от повратностите на времето.Той единствено остана непроменен от детските ми години до днес.Надявам се,че такъв ще остане завинаги.

    Поклон,дълбок поклон пред първоучителите- светите братя Кирил и Методий.